Забравете приказките за целулита!
Ако искате истински резултати, залавяйте се за работа!.
здраве.bg
... – те се мажат с поредния “вълшебен” крем, но продължават да ядат сандвича с шунка и майонеза.
За съжаление,
ако целулитът вече е факт, това означава, че е за цял живот. Разбира се, много може да се направи, така че процесът да се забави и пораженията да се намалят. Но каквото и да изберете, това е път за цял живот!
Затова и ние ще ви предложим старата приказка, но разказана по нов начин...
За да се победи целулитът е необходимо:
• ускорено разграждане на мазнините до мастни киселини;
• изгаряне на мастните киселини;
• отстраняване на отоците и постоянните явления.
А това подсказва кои са единствено правилните мерки – правилното и здравословно хранене и повече физически упражнения.
Само
комплексът от антицелулитни мерки може да даде забележим и продължителен ефект. Ето защо борбата трябва да бъде на всички фронтове:
1. Правилното хранене (без мазна и пържена храна, без сладки и тестени изделия). Храненето трябва да става на малки порции, но често. Така теглото ви ще се нормализира като резултат от правилната обмяната на веществата и освобождаването от токсините.
2. Дори най-минималното натоварване на мускулите на проблемните зони спомага за активизирането на кръвообращението около целулитните клетки, заставяйки ги да освобождават натрупаните в тях мазнини.
3. Масажът помага да се “разбие” натрупването на мазнини в поразените клетки.
4. Антицелулитната козметика може най-много да подобри микроциркулацията, да направи кожата по-еластична, а целулитните неравности - по-малко забележими.
5. Озонотерпията и таласотерапията, за да имат някакъв ефект, трябва да се повтарят на 6 месеца – в противен случай целулитът ще се върне отново.
Затова: колкото и да не ви се иска, забравете приказките за чудодейните средства – приказките са за децата, а вие сте пораснали!(а)
...или защо бълнуваме, хъркаме и скърцаме със зъби, докато спим
Преди да опитате поредната диета и вечно да броите калориите във всяка хапка...
Не е ли сънят първото, което жертвате, когато задачите ви станат твърде много? Ако е така, това е сигнал за тревога...
